За професор Боянов

 
 V d'lboka skr'b s'm po povod konchinata na professor Bojanov.
 Edno moga da kaza: V negovo lice az zagubix i uchitel i priyatel.
 Bojanov beshe primer za vsichki nas na chestnost, trudolubie, i otzivtchivost k'm xorata.
 Bog da go prosti.

 Dimiter Dryanov, Canada
 ddryanov@alcor.concordia.ca

   
    Загубихме нашия скъп колега и приятел Борислав Боянов. Разделяме се с един голям Учен, всеотдаен Учител и Човек с възрожденски дух.

    Борислав Боянов отдаде цялата си енергия и любов на ФМИ. Това, което той създаде по време на деканското си служене (не служба) – традиции на почит към миналите и настоящи стожери на ФМИ, към постиженията на най-младото поколение, това, което съгради, ще останат като дълговечен паметник на неговото дело!

Бог да го прости!
                Стефка Димова, СУ, ФМИ, ЧМА,
                Евгения Сендова, ИМИ, БАН

В памет на акад. Борислав Боянов

  Академик Борислав Боянов беше един изключително надарен математик. Той работи и получи забележителни резултати в областта на класическия и числения анализ. Постави много интересни проблеми, по които работят и в момента мнозина математици.
  При съвместната ни работа, най-силно впечатление са ми направили неговата невероятно силна интуиция, нетривиалния му подход в науката и способността му да намира онези интересни и актуални задачи, които „могат да се получат”.
  Наред с това забележителен беше широкия му поглед върху съвременното ниво на анализа. За нас, неговите ученици беше обичайно да се допитваме до него за настоящето състояние на даден математически проблем, със съзнанието, че ако някой знае нещо по въпроса, това е проф. Боянов.
  Не съм срещал друг учен, който с такава безкористност да споделя своите знания и идеи, дори тези, по които работи в момента. Винаги насърчаваше младите математици, като им помагаше във всяко отношение – от формулировката на подходяща тема за изследване та дори до технически детайли в подготовката на дадена статия, без разлика дали е съавтор в нея.
  Човек даващ голяма свобода на своите ученици, в същото време проф. Боянов ни учудваше със своята невероятна самодисциплина и отговорност към работата си. Посвети много години на Факултета по математика и информатика. Вдъхнови много студенти по стръмния път на науката. Положи много усилия да приобщи разпръснатите по цял свят български математици към каузата за развитието на ФМИ.
  Прави са онези, които твърдят, че не може един човек да е голям учен, без да има големи човешки качества. Проф. Борислав Боянов беше един достъпен и засмян човек, който зареждаше околните с добро настроение и сили за работа.

Загубихме един голям учен и човек!


С признателност и обич,
Н. Найденов

Академик Борислав Боянов ни напусна.

Огромна е скръбта ми за него- моя Учител.
Имах щастието да работя под ръководството на този изключитлен математик и всеотдаен и прекрасен човек. Добротата му, енергичността му, любовта му към работата и възрожденският му дух са пример за всички, които го познават.

Силната му математическа интуиция и дълбоките му познания в различни дялове на математиката му помагаха да дава изключително интересни идеи. Професор Боянов възпита и у нас-неговите ученици вкус към ''красивите'' задачи и ''елегантните'' решения, така характерни за неговата работа.

Каквото и думи да кажа, са безсилни да изразят почитта ми към професор Боянов.
Бог да го прости.

Сбогом, професор Боянов!

Ирина Георгиева

   Делото на професор Боянов продължава да живее сред нас, неговите ученици. Той ни показа, че науката изисква пълно себеотдаване, много труд и постоянство. Прекланям се пред учения с огромна и разнообразна творческа дейност, с изключителни постижения в областта на числените методи, теория на апроксимациите и аналитичната теория на полиномите.
   Проф. Боянов неуморно организираше научни конференции и семинари, в които умееше да привлича широк кръг участници, включително и сред по-младите. Това ни правеше съпричастни към математическите проблеми, които се дискутираха там от български и чужди учени. По този начин той укрепваше вярата в собствените ни сили. Ще си позволя да дам един пример, свързан с първите ми стъпки в научната дейност. През юни 1993 г. проф. Боянов организира международна конференция "Open Problems in Approximation Theory", която се проведе в България. Бях силно впечатлен от възможността да се запозная на живо с видни чуждестранни учени като А. Акопян, Н. Беренс, Х. Брес, Л. Брутман, В. Виденский, Х. Вожняковски, А. Гесаб, А. Женсикбаев, Д. Левин, Г. Мейнардус, Г. Милованович, С. Пашковски, А. Пинкъс, А. Сахакян, А. Шадрин, К. Шерер, З. Чешелски и др. Проф. Боянов изнесе един много интригуващ доклад на тема "Полиномиални неравенства", в който представи редица свои изследвания в тази област и някои открити въпроси. Това породи у мен интерес към един от тях, а именно да се разшири за k-та производна едно полиномиално неравенство на И. Шур, доказано от него през 1919 г. за първа производна. По-късно получих желаното обобщение за втората производна, но една част от доказателството не беше приложима за решаване на общия случай. Независимо от това, проф. Боянов оцени този резултат и ме окуражи да го представя на международен семинар в Гьолечица през есента на 1993 г. Там проф. Милованович от Университета в Ниш прояви интерес и така се стигна до първата ми научна статия. Ето това беше начинът, по който проф. Боянов работеше с младите хора!
   Проф. Боянов беше тактичен към всички, взискателен, коректен, винаги любезен и усмихнат. Особено силно възпитателно въздействие оказваше върху нас неговото родолюбие. Той разпространяваше широко приносите на българските математици. Например, от него сме научили, че акад. Л. Чакалов е изследвал функциите, които по-късно стават известни като B-сплайни, осем години преди И. Шоенберг. Като декан на ФМИ, проф. Боянов инициира поставянето на бюстовете на Н. Обрешков, Л. Чакалов, К. Попов и Б. Петканчин, както и статуята на Е. Иванов.
   Проф. Боянов милееше за българското средно и висше образование. Не е случаен фактът, че до последния си дъх той преподаваше и твореше във Факултета по математика и информатика на Софийския университет.
   Всички ние живеехме с мисълта, че винаги ще бъдем заедно, за да довършим нещо започнато или да започнем нещо ново.
   Каквото и да се напише за проф. Боянов, то няма да е достатъчно да обхване изцяло неговата личност и дело. Най-важното според мен е голямата му любов към България, изключителният му принос в математиката, незабравимата му преподавателска дейност, формирането на много ученици, както и това, че беше прекрасен човек.
   
   Благодаря Учителю!
   Сбогом.

   Лозко Милев
   15.04.2009 г.

Неочакваната, безвременна и шокираща смърт на акад. Борислав Боянов - Борката дълбоко натъжи и покруси много негови приятели, колеги и студенти от България и целия свят ! Аз загубих един истински приятел, научната колегия загуби един забележителен математик, а страната ни загуби един голям патриот и велик Българин.

Човек с високи духовни ценности, гражданин с дълбока съпричастност към съдбата на българите и страната ни, учен със забележително творческо наследство, колега с висок морал и принципи и приятел с рядко чувство за отговорност -- всичко това беше събрано в личността Борислав Боянов -- един от наи-достойните синове на България.

Борката ще остане завинаги в нашите сърца, а неговият неизчерпаем хумор, непреклоннен оптимизъм, лъчезарен характер и житейска мъдрост ще топлят душите ни в добри моменти и ще ни подкрепят в изпитатнията, които живота ни изпрати.

Бог да го прости, вечна му памет ! Спи спокойно, скъпи Приятелю !

Райчо Лазаров
Тексас, USA

Dear all, I met Borislav for the first time in 2002 at Varna conference. At first glance I realized that he was a positive
person, full of energy, enthusiastic, cleaver and very attentive to others. In these 7 years I had the opportunity to met him three times and be in touch not only for research purposes. I especially remember when he came, as invited speaker, at the first Dolomites Workshop on Approximation and its Applications held in Alba di Canazei (Italy) in 2006. During the planned excursion "for experts" he was the only one who accompayining me downhill along the canyon of the Sass Pordoi. Both we were surfing on the rocks and we had just a great fun! Thanks Boris for sharing that experience and I thank God for having known you. Stefano De Marchi (Verona)

Нищо не може да запълни огромната празнота в живота ни, зейнала след смъртта на проф. Боянов.
Може би още не можем или не искаме да осъзнаем, че Него го няма.
Не мога да намеря думи да благодаря за помощта, за подкрепата, за доверието, за вярата в мен (понякога и не съвсем заслужена), за добрите думи и похвалите (изричани при всеки повод и във свсяка компания), за контактите с много известни учени, за всичко ...
Благодаря!!!
В. Гушев

Сила - на ума и на характера, достойнство и почтеност, съзидателност и мъдрост, великодушие и човечност, непринуденост и сърдечност, доброта и усмивка! С това ще запомня академик Боянов. Ще ми липсват неговото топло излъчване, сила и ведрина.

С обич и преклонение: Илиана Николова

     Академик Боянов беше учен със световна слава – автор на повече от 130 научни публикации в международни списания, на книги и монографии, член на редколегиите на много списания, канен лектор в много университети.
     Беше учител на хиляди студенти, някои от които израснали до доценти и професори и реализирали се като големи учени в наши и чужди университети.
     Беше родолюбец и патриот, с възрожденски и бунтарски дух, пословично честен и трудолюбив, безгранично скромен! Беше голям Човек и Велик българин!

     Академик Боянов беше забележителен декан, който допринесе изключително много за обновяването и развитието на Факултета, спечелвайки си дълбокото уважение, признателност и обич на колегията. Под негово ръководство бяха създадени четири модерни бакалавърски специалности и повече от 15 магистърски програми. Положи немалко усилия за възраждането на научно-изследователската работа. Организира ежеседмичното провеждане на Колоквиума на ФМИ, както и на международна конференция "Пионери на българската математика", посветена на Никола Обрешков и Любомир Чакалов, на Научна сесия на ФМИ.
Под негово ръководство бе надстроена сградата на ФМИ и създадени нови аудитории, преподавателски кабинети, апартаменти за гости, аудитории. А градината на ФМИ доби съвсем нов облик – превърна се в приятно място за отдих не само на студентите, но и на жителите на квартала. Лично той участва при оформянето на градината, засаждането на цветята, както и при павирането на алеите. По негова инициатива беше възстановен параклисът на Св. Кл. Охридски, в градината бяха поставени часовник, логото на ФМИ, беше изграден кът за шахмат.

     Академик Боянов възстанови академичните традиции за откриване на учебната година, за честването на празниците, особено на 24 май. ФМИ се сдоби и с химн. С особена почит се отнасяше към създателите на Университета и Факултета, към видните ни учени – академици и професори. По негова инициатива в градината на ФМИ беше поставен паметник на проф. Емануил Иванов - първият професор по математика на Софийския университет, основател на Физико-математическото дружество и на Физико-математическия факултет, а в сградата на ФМИ – бюст паметници на видни математици, снимка на Създателите на ФМИ и портретите на професорите на ФМИ.

     Гордееше се със студентите на ФМИ. На Декански и Факултетни съвети разказваше с възхищение за завоюваните от наши студенти награди в математически и информатични състезания и олимпиади. Към студентите се отнасяше с голяма загриженост. При всяко вземано решение първо питаше как то ще се отрази на студентите. Особени грижи и внимание полагаше към студентите с физически проблеми. Обучението на тези студенти беше под пълната закрила на Декана. За тях беше построен асансьор, рампа и др. помощни съоръжения. Парите, които получаваше за длъжността декан, даваше за ежемесечни стипендии на силни студенти с финансови затруднения. Така беше организирал даването на стипендиите, че студентите, които ги получаваха не разбраха, че те са от лични средства на Декана.

     Милееше за българското образование. Негова беше инициативата академичната ни общност да отправи искания към правителството и държавата за обявяването на образованието като национален приоритет. Макар да знаеше, че това ще му коства много, под негово ръководство на 11 май 2007 год. ФМИ пръв сред образователните и академичните институции излезе на протестен митинг в защита на родното образование.

     Академик Боянов остави светла диря в науката и Факултета.
     ФМИ, СУ, БАН и България загубиха голям учен и достоен човек.

С преклонение и почит,
Любомир Лилов, Магдалина Тодорова, Румен Николов,
Керопе Чакърян, Божидар Сендов, Спас Ташев

         The extremely unexpected and untimely demise of Borislav Bojanov came as a shock to me. It was unbelievable. Borislav was so lively and healthy. I do not remember a single time when he was ill. He died in his sleep. A happy end for an old person, but not for a healthy man of 64. During my last vacation in Bulgaria, in the summer of 2008, we met several times and discussed the election of new members of the Bulgarian Academy of Sciences. He was responsible for managing the Mathematical Sciences in these elections. Of course, we discussed many general problems relating to the situation in Bulgaria and the future of our country, especially that of science and education. Borislav was not happy with this situation. He was trying to help by tackling responsible positions, but unsuccessfully. He was disappointed by his failure to compete for the position of Rector of Sofia University, due to artificial age limitations. He was also an unsuccessful candidate for President of the Bulgarian Academy of Sciences. In both cases he would have been a very good choice. As usual Borislav was smiling and joking about these failures, but probably deep inside him there was a pain.
 
         It is impossible for me to now remember when I first became acquainted with Borislav. He started his undergraduate education in the Faculty of Mathematics of Sofia University in 1962 and after 1965 continued his education in Poland, where he graduated from the University of Wroclaw in 1968. The same year I returned from a one year specialization in Imperial College, London and became professor of computer science at Sofia University. From that year I have a clear memory of Borislav as a member of our faculty. He became part of our group working in approximation theory and quickly earned the respect of his colleagues. As my Ph. D. student Borislav started his successful study of extremal problems in approximation theory. We all know that the extreme is beautiful. It was my privilege to write about his scientific achievements every time he was promoted, from assistant professor to member of the Bulgarian Academy of Sciences. At every such occasion I was happy to evaluate his talent and unique achievements. Today, unfortunately, I have to write for his obituary. I feel like a father who lost his son.

          Bulgaria lost not only one of its most talented mathematicians. Bulgaria also lost one of its most devoted citizens. Borislav was a great patriot and was working hard for the benefit of our country. As Dean of the Faculty of Mathematics and Informatics of Sofia University, Professor Borislav Bojanov made significant progress in improving the conditions for education in a difficult political and economic environment. His creation of the East Journal of Approximation Theory is an example of his drive to promote Bulgaria as an important country in mathematics.

 04.05.2009. Bl. Sendov

I would like to express my sincerest condoleances to the family of
Boris, to his friends and to the colleagues of the Bulgarian Academy
of Sciences.

The news of his passing away came as a shock to me, since I was talking
with him via email just a couple of days before. We were in fact asked
to coorganize a special session on quadratures and integral equations at
the meeting DWCAA to be held in Canazei next September. Although I did
not know him personally, we have been corresponding regularly about
scientific issues related to this task. He has always been very kind
and helpful to me, almost a newcomer in the role, with many good
advices and suggestions. Some time later, just by chance,
looking into older folders, I discovered that in fact we had
seen each other beforehand, but I had completely forgotten it.
It was at a Workshop in Rome, a few years back,
celebrating the retirement of Professor Laura Gori. I was waiting
to talk to him in person about this coincidence, and wanted to ask
him whether he remembered the occasion. I will never know the answer.
Although I do not recall talking to him in Rome, I heard about his human
qualities from my colleagues and from the organizers of DWCAA. His
untimely departure from us is a big loss for all who had the luck of
working close to him or simply be his friends.

On behalf of all the participants in the special session he
coorganized, I would like to extend once again to his family our
deep regret.

Ezio Venturino
Universita' di Torino,
Italy

   С най-дълбока скръб научих за загубата на един истински Човек, велик учен и преподавател, себеотдаден и истински вярващ в успеха на своите студенти - тежка загуба както за семейството му, така и за нас, учениците му - Всички ние ти се възхищавахме!
   След всияко, упоменато по-горе, бих искал да спомена и огромния му принос към формирането, отстояването и развитието на факултет "Математика и информатика" на Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методи".
    
   От името на всички негови студенти там:
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!

Б. Хлебаров,
София, 09 юли 2009 г.

Аз не познавам проф. Боянов лично, но съм от Вишовград и наскоро научих за неговата ненавременна кончина. Моите съболезнования за близките и колегите. Много съжалявам, че съм пропуснал възможността да се запозная с една очевидно голяма личност, радетел на българската наука и паметта за славното минало на Вишовград.

Поклон,
Тихомир

Когато за първи път влязох на 15 септепуис в аудитория, попаднах на една изключителна първа лекция, която бе водена от акад. Б. Боянов.
Бях удивен от словата, които изричаше. Все още си спомням начина, по който говореше за книгата, в която всеки студент можеше да положи писмено клетва да спазва изпитните правила докато е студент. Бях изключително доволен, че това нещо се случваше във факултета по математика и информатика. Аз лично много исках това да започне да се случва и бях много доволен, когато се разписах.

Всеки път когато съм разговарял с акад. Б. Боянов съм чувствал неговата вътрешна душевна чистота и дълбочина и всеки път съм излизал с усмивка след разговор с него. За мен акад. Б. Боянов е не само обикновен човек, но и светец.

Дълбок поклон пред пресветлата му памет