Лични средства
Вие сте тук: Начало Обучение Магистри Магистърски програми на ФМИ, 2008/2009 учебна година

Магистърски програми на ФМИ, 2008/2009 учебна година

Oрганизационни срещи

Секретар магистърски програми: Цветанка Симова
Адрес: ФМИ, ул. Джеймс Баучер 5, София 1164, тел: 8161 576,
e-mail: csimova@fmi.uni-sofia.bg

ФМИ предлага за учебната 2008/2009 година магистърски програми към четири специалности:

 

 Математика

 

 Математика и информатика

 

 Приложна математика

 

 Информатика

Приемът в магистърските програми ще се извършва съгласно Правилника за приемане на студенти в СУ „Св. Климент Охридски” за образователно-квалификационната степен „магистър” за учебната 2008/2009 г., както и съгласно описаните в Справочника за ОКС „магистър” за учебната 2008/2009 г. изисквания, определени от ФМИ и отделните магистърски програми. За всяка магистърска програма, с решение на Факултетния съвет на ФМИ и на базата на броя на утвърдените от Министерския съвет места, се определя минимална квота от места за обучение, субсидирани от държавата. Класирането за местата в тези квоти, както и за останалите свободни места, субсидирани от държавата, а също и за местата за обучение срещу заплащане, се извършва по низходящ ред на състезателния бал и по реда на посочените специалности, магистърски програми и форми на обучение. При наличие на свободни места за обучение срещу заплащане може да се приемат и кандидати, които не са се явили на конкурсен изпит. Срокът за обучение в магистърските програми за бакалаври, завършили специалности във ФМИ или сродни на тях специалности, е три семестъра. За останалите студенти в някои магистърски програми се предвижда и по-дълъг срок за обучение или изслушване на допълнителни курсове. Студентите трябва да натрупат минимум 30 ECTS кредита на семестър, които се получават след успешно завършени курсове и защитена дипломна работа. В някои магистърски програми е предвиден задължителен стаж във фирми или други организации, с които ФМИ е сключил договор за сътрудничество. За успешно завършен стаж по специалността студентите получават ECTS кредити.

След допълнителен вътрешен конкурс студентите ще имат възможност да продължат обучението си в западноевропейски университети, с които ФМИ е сключил договори по линия на програмата за обмен Erasmus/Socrates или аналогични такива.

Състезателни изпити

За всяка от магистърските програми към специалностите Математика, Математика и информатика и Приложна математика се провежда отделен състезателен изпит. Сведения за формата на тези изпити и съответните изпитни конспекти се съдържат в описанията на магистърските програми, които са достъпни в рамките на настоящата страница.

Състезателният изпит за магистърските програми от специалност Информатика ще се проведе под формата на тест от 40 въпроса с равностойно значение за крайната оценка. Тестът ще включва две части:

  • Тест за интелигентност от 10 въпроса, създаден по модела на класическите професионални тестове от този тип;
  • Тест по информатика от 30 въпроса със средна степен на сложност на базата на конспекта, даден по-долу.


К О Н С П Е К Т
за конкурсния изпит за магистърските програми по специалност Информатика

  1. Компютърни архитектури – формати на данните, вътрешна структура на централен процесор структура и йерархия на паметта, системи за прекъсване.
  2. Крайни автомати. Регулярни изрази.
  3. Процедурно програмиране – основни информационни и алгоритмични структури.
  4. Обектно ориентирано програмиране - принципи. Класове, оператори, обекти, наследяване, полиморфизъм.
  5. Структури от данни (стек, опашка, списък, дърво, граф). Реализация. Основни операции.
  6. Модел на данни същност-връзки. Елементи на модела. Принципи на проектирането. Моделиране на ограниченията. Слаби множества същности.
  7. Релационен модел на данни. Елементи на модела. Преобразуване на диаграмите “същност-връзки” в релационни проекти. Преобразуване на структурите подкласове в релации.
  8. Семантична характеризация на логическите формули и програми.
  9. Основни конструкции в езиците за функционално програмиране. Дефиниране и използване на функции. Списъци. Функции от по-висок ред за работа със списъци.
  10. Пространство на състоянията – основни понятия и задачи. Основни стратегии за неинформирано („сляпо”) търсене. Методи за информирано (евристично) търсене на път до определена цел
  11. Представяне и използване на знания (ПИЗ) – основни понятия и подходи. ПИЗ чрез правила, семантични мрежи и фреймове. Експертни системи.
  12. Дискретно построяване на отсечки, дъги от окръжности и елипси.
  13. Растерно и векторно представяне на графична информация. Запълване на област.
  14. Компютърни мрежи. Еталонен модел. Интернет. Протоколи и интерфейси. Услуги.

Литература

  1. К. Боянов, Хр. Турлаков, Д. Тодоров, Л. Боянов, Вл. Димитров, В. Желязков. Принципи на работа на компютърните мрежи и Интернет. Издателство Апиинфоцентър "Котларски", 2003.
  2. В. Димитров. Увод в обектно-ориентираното програмиране. СУ “Св. Кл. Охридски”, 2000.
  3. Д. Димитров, Д. Никовски. Изкуствен интелект. София, Издателски комплекс на ТУ-София, 1997.
  4. Е. Лукипудис. Компютърна графика и геометрично моделиране, част І. Лукипудис, Пазарджик, 1996.
  5. К. Манев. Увод в дискретната математика. Издателство на НБУ, София, 1996 (I изд.), 1998 (II изд.).
  6. З. Манна. Математическа теория на информатиката. Наука и изкуство, София, 1983.
  7. Д. Метакидес, А. Нероуд. Принципи на логиката и логическото програмиране. Виртех, София, 2000.
  8. Л. Николов. Операционни системи. Ciela, София, 1998.
  9. М. Нишева, Д. Шишков. Изкуствен интелект. Издателство „Интеграл”, Добрич, 1995.
  10. И. Сосков, А. Дичев. Теория на програмите. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 1996.
  11. М. Тодорова. Програмиране на C++, част първа и втора. Ciela, София, 2002.
  12. М. Тодорова. Езици за функционално и логическо програмиране. I част: Функционално програмиране. Ciela, София, 2003.
  13. H. Garcia-Molina, J. D. Ullman, J. Widom, Database Systems: The Complete Book, Prentice Hall, Inc., ISBN 0-13-031995-3, 2002.
Действия към документ