Намиране на най-изгоден 36-месечен период при пенсиониране

При влезлите в сила от 01.01.2000 г. правила, по които се изчислява размерът на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, лице, което се пенсионира, има интерес да посочи 36 последователни месеца през периода от началото на 1982 г. до края на 1996 г., за които частното на средномесечния осигурителен доход на това лице и средномесечната работна заплата за страната да бъде максимално (въпросните 36 месеца образуват тъй наречения базисен период). Понеже изборът на 36 последователни месеца през споменатия 15-годишен период може да се направи по 145 различни начина, намирането на такъв оптимален вариант е свързано с много пресмятания, ръчното извършване на които би било доста обременително. Направил съм програма, работеща в MS-DOS прозорец на Windows, която пресмята въпросното частно за всеки от 145-те възможни варианта на избора и показва в таблица как зависи то от началния месец на избрания период. Преглеждайки таблицата, виждаме кой е най-изгодният вариант.

Програмата е с доста примитивен интерфейс, но ако все пак пожелаете да я имате, моля щракнете тук. Това ще Ви даде възможност да изтеглите един файл с име coeff.zip (17 Kb), съдържащ изпълним файл coeff.exe (32 Kb) и текстов файл primer.txt (2 Kb) с примерни данни за осигурителен доход, оформянето на който файл е в съответствие с изискванията на програмата (давам ги по-долу). Разархивирайте coeff.zip в някоя директория на Вашия компютър. За да стартирате програмата, отворете MS-DOS прозорец, направете споменатата директория да бъде текущата и дайте команда
coeff
За запознаване с начина на използване на програмата препоръчвам, когато тя Ви предложи да въведете име на файл с данни за осигурителен доход, да наберете името primer.txt и да натиснете клавиша Enter. Ако на въпроса, който ще Ви зададе програмата след това, а той ще бъде за броя знаци в дробната част, Вие отговорите с натискане на клавиша 3, на екрана ще се появи такава таблица:

        1     2     3     4     5     6     7     8     9    10    11    12    
1982  2.136 2.133 2.130 2.134 2.134 2.131 2.127 2.126 2.124 2.122 2.122 2.121
1983  2.119 2.119 2.117 2.115 2.112 2.123 2.126 2.129 2.132 2.134 2.135 2.135
1984  2.134 2.140 2.143 2.147 2.150 2.153 2.156 2.159 2.163 2.166 2.165 2.165
1985  2.161 2.164 2.165 2.161 2.157 2.156 2.156 2.168 2.180 2.183 2.184 2.186
1986  2.185 2.198 2.209 2.221 2.262 2.274 2.292 2.305 2.318 2.331 2.333 2.316
1987  2.292 2.299 2.304 2.308 2.307 2.305 2.304 2.296 2.327 2.374 2.370 2.362
1988  2.363 2.351 2.367 2.378 2.344 2.322 2.334 2.279 2.231 2.205 2.139 2.119
1989  2.125 2.125 2.124 2.123 2.091 2.068 2.089 2.087 2.085 2.083 2.057 2.038
1990  2.020 2.007 1.996 1.988 1.960 1.935 1.927 1.909 1.947 1.981 2.004 1.996
1991  1.966 1.955 1.914 1.910 1.913 1.914 1.947 1.941 1.936 1.952 1.970 2.008
1992  2.011 2.037 2.061 2.083 2.104 2.128 2.141 2.164 2.185 2.220 2.238 2.255
1993  2.290 2.322 2.343 2.353 2.363 2.373 2.380 2.373 2.352 2.331 2.289 2.258
1994  2.235

Най-голямо от дробните числа в нея е онова, което се намира на реда с 1993 в началото си и е в стълба с 7 най-горе. Следователно ако за дадено лице данните за осигурителния доход са тези, които са отразени във файла primer.txt, то това лице би постигнало максималния възможен размер на пенсията си, като избере юли 1993 г. да бъде първият месец на базисния период (т.е. периодът да е от юли 1993 г. до юни 1996 г. включително).

Разбира се, за да направите най-изгодния за Вас избор на 36-месечния период, ще трябва вместо файла primer.txt да използвате аналогичен файл с данните за Вашия осигурителен доход през периода от началото на 1982 г. до края на 1996 г. Можете да създадете такъв файл, като във файла primer.txt замените посочените примерни данни с данните, които се отнасят за Вас. При извършването на измененията не бива обаче да се нарушават изискванията на програмата за оформянето на файла. Те са следните. Файлът трябва да съдържа поне 180 реда, на всеки от които след ненулев брой шпации стои запис на цяло число в десетична бройна система (несъдържащ разделители). Програмата използва само въпросните записи от първите 180 такива реда (не се вземат под внимание например редовете, които не започват със шпация). Всеки от въпросните записи трябва да представя осигурителния Ви доход, изразен в стотинки, за съответния от 180-те последователни месеца в интервала 1982–1996 г. или пък някое отрицателно число, ако въпросният осигурителен доход не Ви е известен (естествено резултатите за периоди, съдържащи месец с неизвестен осигурителен доход, ще бъдат несигурни).

Забележка. Правя традиционната уговорка, че програмата се предлага такава, каквато е, и авторът не поема отговорност за евентуални вреди, произлезли от нейното използване. Част от основанията за това имат общ характер. Първо, при направата на програмата е използван софтуер (в случая Microsoft Windows и Bloodshed Dev-Pascal), който е създаден от други хора, и авторът на програмата не е в състояние да провери неговата коректност. Второ, няма как да се изключи напълно опасността компютърът на потребителя да изпълнява програмата по начин, непредвиден от нейния автор. Налице са обаче и по-конкретни основания. Те са свързани с тълкуването на едно от правилата за определяне на размера на пенсията, описани на страницата, към която сочи линкът в първия абзац, и на достижимата чрез линк от нея по-подробна страница за индивидуалния коефициент. Става дума за следното правило, формулирано на втората от споменатите страници:

„При работа с Таблица № 1 за участваща в базисния период цяла година
се използва средномесечната заплата за годината (последната колона); в
противен случай – средномесечната заплата за съответното тримесечие.“

При това правило съм се отклонил в програмата от буквалното му тълкуване и съм възприел едно по-разумно, в резултат на това обаче сумите, с които се дели, пресметнати при едното и при другото тълкуване, биха могли да се окажат леко различни една от друга – с разлика до 30 стотинки. Странно е например, че се изисква за участваща в базисния период цяла година да се използва (очевидно умножена с 12) посочената в последната колона средномесечна заплата за годината. Всъщност в предпоследната колона на същата таблица стои точно средната годишна заплата за тази година, а числото в последната колона е закръглена стойност (с цял брой на стотинките) на 1/12 от сумата в предпоследната колона. От една страна, въпросното изискване води до излишно умножаване с 12, а от друга, ако резултатът, получен при това умножаване, не се закръгли до цял брой левове, то може да има разлика до 6 стотинки между него и посочената в предпоследната колона средна годишна заплата. Аналогично е положението със средните заплати за тримесечията и съответните средномесечни заплати (и едните, и другите са дадени в таблицата). В програмата съм приел при цяла година, участваща в базисния период, да се използва направо средната годишна заплата за въпросната година, при цяло тримесечие, влизащо в него – направо средната заплата за това тримесечие, а при влизащи един или два месеца от тримесечие – същата заплата, умножена съответно с 1/3 или с 2/3. Смятам, че от практическа гледна точка споменатите различия до 30 стотинки са напълно пренебрежими, защото са между суми, по-големи от 7200 лева, и следователно съставляват по-малко от 1/240 от процента. Дори и да се случи някой път в резултат на такива различия двата начина на пресмятане да водят до различен базисен период, разликата между съответните две частни ще бъде нищожна от гледна точка на практиката.

Димитър Скордев