Надгробно слово за акад. Боянов

Опечалено семейство, роднини и близки, уважаеми колеги, приятели на акад. Борислав Боянов,

Покойният проф. Боянов казваше, че добрите думи за делата на хората и техните постижения, особено на младите колеги, трябва да бъдат казвани навреме – при доказване на стойностни резултати, защита на дисертации, хабилитации, и др.

Ужасно тъжно е, че думите ми на обич, благодарност,  възхищение и преклонение към моя учител идват, когато той вече не е между нас.

Професор Боянов остави за нас огромно научно наследство, изразяващо се в 130 научни статии, 3 монографии, учебници, книги. Беше член на редколегиите на десетки списания, в това число на Journal of Approximation Theory,  и главен редактор на издаваното редовно вече 15 години у нас списание East Journal on Approximations.

Доказа фундаментални резултати в областта на оптималното възстановяване на функции и функционали, численото интегриране, теорията на сплайн-функциите. Доказа асимптотически хипотезата на акад. Бл. Сендов, както и хипотези на П. Ердьош, получи важни неравенства от тип на Марков, Колмогоров, Ремез. Това е само малка част от научните му достижения.

Показателно признание за качествата му на изключителен учен е, че той беше единственият поканен лектор от Балканския полуостров на Първия Европейски Конгрес на Математиците в Париж през 1992г.

Борислав Боянов остави 10 ученици, защитили дисертации под неговото официално ръководство. Имах изключителната привилегия да бъда един от тях. Десетки други са направили своите пьрви стъпки в математиката под неговите напътствия. Негови ученици градят академична кариера в университети у нас, в САЩ, Бразилия, Великобритания, други заемат високи постове в банки в САЩ. Две поколения са имали удоволствието да слушат неговите лекции по Числени методи, Теория на апроксимациите, Сплайн-функции и приложения и др.

Числата не могат да кажат всичко. Затова ще се опитам да изразя чувствата, които изпитваме по повод на неговата толкова ненавременна кончина. Първите си впечатления отпреди близо 30 години за човека, изписал ситно и четливо с формули черната дъска преди още да сме успели да си отворим тетрадките.

За нас, неговите ученици, той беше духовен баща. Търпеливо ни въвеждаше при нашите първи, несигурни стъпки в математиката. От него се учехме не само на математика, учехме се на трудолюбие, постоянство, как да борим и преодоляваме трудностите, на патриотизъм и морал.

Професор Боянов беше обаятелна, харизматична личност. Беше сладкодумен разказвач, блестящ лектор, пламенен оратор, остроумен събеседник. Умееше по неподражаем начин да ни внушава идеите си, да ни накара да работим за тях. Никога не сме го чували да се оплаква или да изрази гняв. Дори когато беше разочарован от нещо или някого, умееше да го покаже по свой, деликатен начин – със шега или интересна история. Тези, които добре го познаваха, знаят, че зад тази деликатност се криеше твърд и безкомпромисен характер.  Веднъж захванал се с някаква задача, работеше всеотдайно за изпълнението й без да жали сили. Ще го запомним като енергичен, усмихнат, приветлив, и вечно забързан.  Дали не е усещал, че времето му не стига да завърши всичко, което планираше?

За нас професор Боянов беше пример за пламенен патриот и родолюбец, достоен наследник на своя пра-прадядо, участник в борбата за освобождението ни от турско робство. С негово дарение беше построен пантеон на загиналите за освобождението ни при Вишовград. Той се гордееше със славното ни минало и великите българи. Изпитваше дълбока почит към основателите на Алма Матер и пионерите на българската математика; негова е основната заслуга днес във ФМИ да стоят бюстовете на Н. Обрешков, Л. Чакалов, К. Попов, Б. Петканчин и статуята на Е. Иванов.

Професор Боянов разказваше възторжено за завоюваните от наши ученици и студенти награди в математически състезания и олимпиади, за успелите ни сънародници. Беше непоправим оптимист за бъдещето на страната ни, вярваше в качествата на младото ни поколение и смяташе, че то ще изведе България от кризата, в която се намира. Той осъзнаваше необходимостта от полагане на грижи за младите, негова беше инициативата академичната ни общност да отправи искания към правителството и държавата за категоричното обявяване на образованието като основен национален приоритет.

Борислав Боянов беше един истински възрожденец от нови дни. Неговата внезапна и така ненавременна смърт отвори огромна празнина сред нас. Човек оценява истински това, което е имал, едва тогава, когато го е изгубил. Чувстваме се осиротели ние, членовете на катедра “Числени методи и алгоритми”, в която професор Боянов работи през целия си живот; колегите от Факултета по математика и информатика, чийто изключително успешен декан професор Боянов беше през периода 2003-2007г.; Софийският университет, на който професор Боянов посвети повече от 40 години от живота си; учените от Българската академия на науките, чийто действителен член Борислав Боянов беше от 1997 г.  Със сигурност той много ще липсва и на студентите ни.

Тези дни се получиха десетки съболезнователни писма към семейството на професор Боянов и математическата ни колегия от изтъкнати математици, приятели и колеги от чужбина. Може би най-кратко и точно чувствата и мислите им са синтезирани в писмото на проф. Збигнев Чиселски, член на Полската академия на науките: “Смъртта на Борислав Боянов е ужасна загуба за семейството и приятелите му. Тя е огромна загуба за математическото семейство. И за науката въобще.”

Сбогом учителю! Бог да те прости!

10.04.2009 г.                        Г. Николов