За първи път се присъди награда за млад учен в областта на отворената наука
Първата национална конференция с международно участие, посветена на отворената наука в България, организирана от проекта ОРБИТ, събра опитни и млади изследователи, представители на публичната администрация и неправителствени организации в името на развитието на принципите на отворената наука в България. Събитието, озаглавено „Пътеводител на учения: в орбитата на отворената наука“, с намигане към романа на Дъглас Адамс, бе организирано от проекта „ОРБИТ – инкубатор за отворени научни изследвания“, подпомогнато от проекта REINFORCING на Европейската комисия. Проектът ОРБИТ е съвместна инициатива на Центъра по технологии на информационното общество (ЦТИО) на СУ „Св. Климент Охридски“ и сдружение „НПО Линкс“, а домакин беше Център за върхови постижения „Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото“ (УНИТе) в Кампус „Лозенец“.
Програмният ръководител на Open Science NL и съ-председател на Работната група за FAIR данните в Европейския облак за отворена наука (EOSC) д-р Марта Теперек представи предизвикателствата, които Нидерландия среща, в институционализирането на отворената наука. Теперек сподели опита в създаването на тематичния Център за дигитална компетентност на Нидерландския съвет за научни изследвания (NWO). Отворената наука е осъзната потребност и обща задача за редица университети в Нидерландия, подчерта Теперек, като обясни как на практика са изградени инфраструктурите на отворената наука.
Един от доайените на отворената наука в България проф. Ана Пройкова очерта как Европейската стратегия за научноизследователска и технологична инфраструктура се очаква да увеличи тяхната допълваемост. Доц. Милена Добрева от Университет на Стратклайд, Шотландия и Теодора Гандова от НПО Линкс представиха напредъка, направен у нас в областта на отворената наука.
Акцент на конференцията бяха разработките на докторанти в полето на отворената наука. Добрин Добрев, Елица Фотева, Микаела Станчева, Елмира Нешева, Невена Григорова, Силвия Гаргова, Мелания Бербатова (докторант във ФМИ), Надя Терзийска, Румяна Толева, Суад Ибрахим, Катерина Кирова, Светла Стойкова, Светлана Костова и Виктория Маринова-Йорданова представиха изследванията в различни полета на знанието, но подчинени на принципите на отворената наука. Публиката гласува за най-добрата разработка и Виктория Маринова-Йорданова от Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски” спечели първата награда за млад учен за отворена наука за постера „Кърмата е любов“. Наградата – плакет и финансова помощ, е осигурена от министерството на образованието и науката и се връчва за първи път. Целта на организаторите е да стане ежегодна. Наградата бе връчена от проф. д-р Мая Стоянова - Декан на ФМИ при СУ „Св. Климент Охридски”.
Освен наградата за докторанти, организаторите съвместно с МОН ще връчат за първи път и Първа награда за принос към отворената наука в България, като удължават срока за подаване на предложения до 31 юли 2025 г.
Друг фокус на събитието беше и споделянето на успешните практики. Д-р Лили Грозданова от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” сподели за опита на нумизматите, д-р Ирина Темникова от Института GATE очерта възможностите за създаване на ресурси с отворен достъп, главният библиотекар на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив Теодора Костадинова говори за отворения код и приложимостта в библиотеките.
Особен интерес предизвика частта, свързана с гражданската наука. Никола Тулечки от „Данни за добро“, Онник Таракчиян от Стопанска академия „Д. А. Ценов” и Иван Господинов от сдружение „Образование без раници“ доказаха, че науката е от полза за гражданите, които пък могат да подпомагат научните търсения.
Пълен видеозапис от събитието е достъпен на следния адрес: